Термопомпа вода-вода

Там е работата че има разлика между компресор за агрегат вода-вода и стандартен климатичен.
Разликата е в съотношението „електромотор/компресор“ . Заводите ви дават дебит при едиква си консумация при едиква си степен на сгъстяване. И това ви дефинира копа .
Климатичните са с коп 3,3 -3,9 защото са с голям електродвигател а малък компресор . Това се прави за да може да върти и при високи температури лятото дори и да му е зацапан кондензатора и налягането е 35 бара ./фреон 407/ Говорим за скролл компресор . На тях се слагат пресостати на 40 бара.
При тези за термопомпи вода-вода имаме максимално налягане 30 бара коп 4,5-5 а при инверторните дори 6,5 но тези вече са много скъпи.

Избора ти на Мидеа е правилен от евтините. – 60000 бту са 17 киловата. 48 ви е малък, защото всъщност е 42 + реотани до 48.

Ако пък погледнете таблиците с данни за компресор ще видите, че копа е толкова по- голям колкото е по-голяма температурата на входа на компресора.
Това се постига лесно с пластинчати и спирални топлообменници но доста трудно с останалите.

Хидравличното съпротивление на пластинчат М или Л клас е много ниско.
Не ви писах модел, защото при марковите няма големи разлики . GEA WP525M-30L2L2 за външен и GEA WP525M-20L2L2 вътрешен – общо 1500 лева.

Ако спазите всички инструкции копа ще ви бъде 3,5 за климатичен компресор и 4,2 за специализиран на температура 45.

20 thoughts on “Термопомпа вода-вода

  1. Инверторна термопомпа вода-вода или система „on-off“ + буфер

    По принцип инверторната технология е нещо добро , но и скъпо като концепция . Скъпо по отношение както на самия агрегат , така и по отношение на всичката останала периферия . Всичко , което се произвежда от български , италиански или китайски производители или е два пъти по скъпо или е неправилно конструирано. Например когато мощността се намаля на 50% трябва да се намалят съответно и степента на дроселиране , дебитите на всички помпи , паразитните обеми и изравнителни линии . Проблема се задълбояава, ако мощността се редуцира до 20% – тук потока през топлообменниците вече е критично малък и в тях се утаява компресорно масло .
    Общо взето ако инвертора е конструиран без оглед на такива и още много особености се получава по-скоро негативен ефект както по отношение на надеждността , така и по отношение на консумацията.
    Концепцията „on-off“ + термоакумулатор при термопомпи вода-вода отстъпва леко като консумация от тази на добреизпълнен инвертор, но и не страда от почти никакви негативи .
    Тук важи правилото на мечо пух – колкото повече толкова по-добро. Все пак за мощност от 20 киловата един обем от 200 литра е добра комбинация.

  2. И ако все пак искам инверторна т.п. вода-вода как се постъпва в слуая? Искам да кажа ако всико трябва да е идеално?

  3. Всички изброени проблеми трябва да бъдат решени.
    1. Терморегулиращите вентили от механичен тип се заменят с ЕРВ.
    2. Всички помпи стават също инверторни , като е допустимо сондажната да остане on-off с добавяне на буфер .
    3. В алгоритъма на компесорното управление се добавя функция за периодично развъртане до 90% за не по- малко от 3 минути на всеки 12 часа или се добавят маслени линии от топлообменниците към компресора.
    Тук много от производителите практикуват директно реверс на всеки 6 часа по за 3 минути , но аз лично не съм фен на това решение – предпочитам маслените линии.

  4. Не разбрах защо и е реверс на термопомпа вода-вода ? За сондажната помпа имате предвид че е допустимо да бъде в режим он-оф , тоест не е по-добре от инверторна така ли да го разбирам?

  5. Необходимо е да се върне към компресора утаеното масло във топлообменника , който работи като изпарител .За да се осъществи този процес се затваря електронно управляемия вентил , отваря се маслена линия към компресора и се включва машината на реверс на ниски обороти. В този режим термопомпата не извършва пренос на топлина .
    Почти всички сондажни помпи са центробежни , а те стават по-малко ефективни на високи налягания. Това прави хидрофорните системи малко по-неефективни от еквивалентна помпа с инверторно управление на дебита.

  6. Ако не е нетактично колко е максималния коп , който вие сте постигали при термопомпа вода-вода? Изчетох доста мнения по въпроса но още съм раздвоен.

  7. Това е въпрос с множество възможни отговори по простата причина , че не са уточнени изходните условия на питането . Например при температура на вътрехния кръг от 30 градуса и 14 градуса на външния кръг си постигаме коп 9 при специални условия.
    При 53 градуса на вътрешния кръг , обаче максималния коп , постиган с разумна инвестиция е 4 на системата за същата температура на външния кръг,
    При пасивна система са нормални коефициенти на термопренос от порядъка на 25 до 35 .
    Сам разбираш от колко фактора зависи коректният отговор на този въпрос.

  8. Здравейте,
    Искам да попитам, как се измерва реалната отдадена топлинна мощност от термопомпа вода-вода? Консумираната е ясна – гледам електромера.

    • Това измерване се прави на базата на количеството флуид , преминаващо през вътрешната / сградната / инсталация . Ако на пътя на флуида във вътрешната инсталация нямате водомер , бихте могли да премерите изтеглянето на топлинна енергия от външният контур . Това обикновено е лесно и достъпно измерване .

      За целта първо измервате количеството вода , преминаващо през термопомпата в кубични метри на час . Това може да се направи или с водомер или с някакъв съд , който засичате за какво време се пълни .

      След като вече знаете дебита / потока / през външният кръг , остава само да измерите с колко градуса изстива водата от сондажа , при преминаването си през термопомпата . Това е добре да се направи с два еднакви термометри поставени директно на пътя на водата .

      Самата формула за изчисляването на изтеглената топлинна мощност е проста :

      Дебита се умножава по разликата в температурите и след това по 1.16 .

      Тук коефициента 1,16 осъществява преизчисляването от килокалории в киловати.

      Сега вече знаем какво е изтеглянето на топлинна енергия от външната околна среда . Остава да прибавим към нея консумираната електроенергия и така получаваме каква сумарна мощност се подава към вътрешната инсталация .

      Всички тези измервания е задължително да се правят коректно и при темперирана инсталация , работила дълго време в един постоянен режим . Много критично се явява измерването на температурите . Например лепенето на термометрите отвън на тръбите внася грешка а ако тръбите не са метални на практика е безсмислено .
      Следващият момент е това което се смята за даденост а именно че консумираната електроенергия в крайна сметка се преобразува в топлинна и остава във вътрешният контур . Това на практика не винаги е така . Например при спиране на термопомпата е възможен пренос на топлина между двата контура .

      • Благодаря за изчерпателния отговор! В интерес на истината как ли не питах GOOGLE за това и едва сега ми стана ясно и дейностите са сравнително прости.
        Бихте ли ми препоръчали термометри за монтаж на PVC тръби.

  9. Извинявам се за късният отговор 🙁 Не бях видял запитването .
    Задачата не е никак лесна и не може да се гарантира точен резултат ..
    Все пак има няколко мерки , които могат да подобрят измерването през PPR тръби :
    1 .Термометъра трябва да се избере с минимална собствена маса . Най-добре би било да е с изнесен датчик .
    2 . След монтирането на термометъра или датчика му изолираме тръбата заедно с него .
    3 . Измерването трябва да става при добре темперирана система , работила поне 10 минути в един постоянен режим.

  10. Наистина е ниска .
    Това вероятно се дължи на малък поток през външният кръг .
    Температурата на фреоновите пари е в пряка връзка с тази на сондажната вода .
    И в тази връзка , това се отразява негативно на коефицента на ефективност .
    Ако в началото не е било така , то сега е вероятно да имате зацапани филтри или
    сондажната помпа е износена , пълна с отлагания , с намалял като стойност работен кондензатор (ако е монофазна ) , разбити лагери и т.н .
    Дайте ми малко повече информация и обещавам да ви помогна с този казус !
    Само ви моля , ако е удобно да пишете на кирилица .

  11. Извинете за латиницата !
    Замерих помпата и наистина вади 1,6 кубика на час, вместо три 🙁
    Помпата е трифазна и няма пусков кондензатор …
    Филтрите ги гледах и са чисти.
    Може наистина да е износена или натлачена с пясък .
    Опасно ли е за термопомпата да работи така за 5-10 дена?
    Говорих с майстор , който ще дойде в края на седмицата .
    Благодаря за упътването ! Ще докладвам 🙂

  12. Вижте първо, дали не са обърнати фазите на помпата .
    Когато от енергото си правят ремонти, много често ги обръщат.
    Помпите са центробежни и пак помпят в същата посока,
    но с много по-малък дебит.

  13. Много благодаря за препоръката !!!
    Оказа се, че са обърнати .
    Сега всичко е точно. Как мога да ги направя да се обръщат автоматично?
    Искам да не съм зависим от енергото, поне в такъв случай.

  14. каква помпа за вода ми трябва за тръба с фи 32 и 1000м.дължина с денивилация 2,5м.за да постигна 3 кубика на час.

  15. Здравейте!
    Има значение каква е тръбата. Вътрешен диаметър, грапавост …
    Ако е например полиетиленова, с дебелина на стената 2 мм, то вътрешният диаметър ще е Ф28.
    Грапавината на полиетиленова тръба е около 0,01 по скалата на Манинг.
    В този случай хидравличните загуби в такава тръба с дължина 1000 метра ще са около 150 метра воден стълб, при 3 кубически метра на час. Ако тръбата е полипропиленова, дебелостенна, положението ще е още по-трагично.
    Ако идеята е това да е прав тръбопровод, препоръчвам ви да заложите тръба със вътрешен диаметър поне Ф50. Тогава ще имаме приблизително 7 метра хидравличи загуби .Като добавим и денивелацията от 2,5 метра ще станат 9,5.
    При тръба с вътрешно Ф60 , ще имаме общо около 5 метра хидравлични загуби.
    Сега просто гледате графиките на различните помпи и си избирате която ви харесва.
    Ако става въпрос за земна серпентина, препоръчвам ви да я направите минимум на 3 паралелни кръга. (в този случай, аз лично предпочитам да е на 4 )

  16. Здравейте имам питане – идеи, схема и разяснение към преработка външното тяло от въздух-фреон към вода-фреон. Водата от сондажът е 17 градуса. Настройка и поддържане /температура и дебит/ на влизаща и излизаща вода. Независима електронна настройка. спирателни кранове, вентили. Може ли да се направи да тръгва и спира водопотока при пускане и спиране на термопомпата. Настройка за малък дебит по време на работа – автоматично или ръчно… мисля да ползвам климатик от последните месеци производство… С всичката електроника и защита, ТРВ, фреон R32, водата ще се подава с налягане от системата ми сондаж-къща /4,5 бара/. Вентил с ел. задвижка мисля да командва пускането на водата в момента на стартиране на компресора. Филтър. Възвратен клапан мисля след топлообменника, преди канала, за да поддържа постоянно водата под налягане в топлообменника. Само за датчик поток не съм мислил, но нейната елеткроника мисля, че ще защитава достатъчно. Шибърни спиранелни кранове – преди и след топлообменника. Защото аз мисля да го тествам, но ако го оставя да работи за постоянно – да е само при външни температури под + 7 градуса.

  17. Ще помагам с удоволствие 🙂
    Може да се управлява водата, както предлагате.
    Конкретната реализация зависи от климатика, който ще изберете.
    Вероятно ще са нужни допълнителни защити, но какви точно предстои да преценим.
    Пишете какъв климатик сте си избрали за преработка.

    Много се радвам, когато някой прави нещо със собствените си ръце и ум !
    С уважение, Боян Спасов.

Вашият отговор на admin Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.