Термопомпа вода-вода

Там е работата че има разлика между компресор за агрегат вода-вода и стандартен климатичен.
Разликата е в съотношението „електромотор/компресор“ . Заводите ви дават дебит при едиква си консумация при едиква си степен на сгъстяване. И това ви дефинира копа .
Климатичните са с коп 3,3 -3,9 защото са с голям електродвигател а малък компресор . Това се прави за да може да върти и при високи температури лятото дори и да му е зацапан кондензатора и налягането е 35 бара ./фреон 407/ Говорим за скролл компресор . На тях се слагат пресостати на 40 бара.
При тези за термопомпи вода-вода имаме максимално налягане 30 бара коп 4,5-5 а при инверторните дори 6,5 но тези вече са много скъпи.

Избора ти на Мидеа е правилен от евтините. – 60000 бту са 17 киловата. 48 ви е малък, защото всъщност е 42 + реотани до 48.

Ако пък погледнете таблиците с данни за компресор ще видите, че копа е толкова по- голям колкото е по-голяма температурата на входа на компресора.
Това се постига лесно с пластинчати и спирални топлообменници но доста трудно с останалите.

Хидравличното съпротивление на пластинчат М или Л клас е много ниско.
Не ви писах модел, защото при марковите няма големи разлики . GEA WP525M-30L2L2 за външен и GEA WP525M-20L2L2 вътрешен – общо 1500 лева.

Ако спазите всички инструкции копа ще ви бъде 3,5 за климатичен компресор и 4,2 за специализиран на температура 45.

18 thoughts on “Термопомпа вода-вода

  1. Инверторна термопомпа вода-вода или система „on-off“ + буфер

    По принцип инверторната технология е нещо добро , но и скъпо като концепция . Скъпо по отношение както на самия агрегат , така и по отношение на всичката останала периферия . Всичко , което се произвежда от български , италиански или китайски производители или е два пъти по скъпо или е неправилно конструирано. Например когато мощността се намаля на 50% трябва да се намалят съответно и степента на дроселиране , дебитите на всички помпи , паразитните обеми и изравнителни линии . Проблема се задълбояава, ако мощността се редуцира до 20% – тук потока през топлообменниците вече е критично малък и в тях се утаява компресорно масло .
    Общо взето ако инвертора е конструиран без оглед на такива и още много особености се получава по-скоро негативен ефект както по отношение на надеждността , така и по отношение на консумацията.
    Концепцията „on-off“ + термоакумулатор при термопомпи вода-вода отстъпва леко като консумация от тази на добреизпълнен инвертор, но и не страда от почти никакви негативи .
    Тук важи правилото на мечо пух – колкото повече толкова по-добро. Все пак за мощност от 20 киловата един обем от 200 литра е добра комбинация.

  2. И ако все пак искам инверторна т.п. вода-вода как се постъпва в слуая? Искам да кажа ако всико трябва да е идеално?

  3. Всички изброени проблеми трябва да бъдат решени.
    1. Терморегулиращите вентили от механичен тип се заменят с ЕРВ.
    2. Всички помпи стават също инверторни , като е допустимо сондажната да остане on-off с добавяне на буфер .
    3. В алгоритъма на компесорното управление се добавя функция за периодично развъртане до 90% за не по- малко от 3 минути на всеки 12 часа или се добавят маслени линии от топлообменниците към компресора.
    Тук много от производителите практикуват директно реверс на всеки 6 часа по за 3 минути , но аз лично не съм фен на това решение – предпочитам маслените линии.

  4. Не разбрах защо и е реверс на термопомпа вода-вода ? За сондажната помпа имате предвид че е допустимо да бъде в режим он-оф , тоест не е по-добре от инверторна така ли да го разбирам?

  5. Необходимо е да се върне към компресора утаеното масло във топлообменника , който работи като изпарител .За да се осъществи този процес се затваря електронно управляемия вентил , отваря се маслена линия към компресора и се включва машината на реверс на ниски обороти. В този режим термопомпата не извършва пренос на топлина .
    Почти всички сондажни помпи са центробежни , а те стават по-малко ефективни на високи налягания. Това прави хидрофорните системи малко по-неефективни от еквивалентна помпа с инверторно управление на дебита.

  6. Ако не е нетактично колко е максималния коп , който вие сте постигали при термопомпа вода-вода? Изчетох доста мнения по въпроса но още съм раздвоен.

  7. Това е въпрос с множество възможни отговори по простата причина , че не са уточнени изходните условия на питането . Например при температура на вътрехния кръг от 30 градуса и 14 градуса на външния кръг си постигаме коп 9 при специални условия.
    При 53 градуса на вътрешния кръг , обаче максималния коп , постиган с разумна инвестиция е 4 на системата за същата температура на външния кръг,
    При пасивна система са нормални коефициенти на термопренос от порядъка на 25 до 35 .
    Сам разбираш от колко фактора зависи коректният отговор на този въпрос.

  8. Здравейте,
    Искам да попитам, как се измерва реалната отдадена топлинна мощност от термопомпа вода-вода? Консумираната е ясна – гледам електромера.

    • Това измерване се прави на базата на количеството флуид , преминаващо през вътрешната / сградната / инсталация . Ако на пътя на флуида във вътрешната инсталация нямате водомер , бихте могли да премерите изтеглянето на топлинна енергия от външният контур . Това обикновено е лесно и достъпно измерване .

      За целта първо измервате количеството вода , преминаващо през термопомпата в кубични метри на час . Това може да се направи или с водомер или с някакъв съд , който засичате за какво време се пълни .

      След като вече знаете дебита / потока / през външният кръг , остава само да измерите с колко градуса изстива водата от сондажа , при преминаването си през термопомпата . Това е добре да се направи с два еднакви термометри поставени директно на пътя на водата .

      Самата формула за изчисляването на изтеглената топлинна мощност е проста :

      Дебита се умножава по разликата в температурите и след това по 1.19 .

      Тук коефициента 1,19 осъществява преизчисляването от килокалории в киловати.

      Сега вече знаем какво е изтеглянето на топлинна енергия от външната околна среда . Остава да прибавим към нея консумираната електроенергия и така получаваме каква сумарна мощност се подава към вътрешната инсталация .

      Всички тези измервания е задължително да се правят коректно и при темперирана инсталация , работила дълго време в един постоянен режим . Много критично се явява измерването на температурите . Например лепенето на термометрите отвън на тръбите внася грешка а ако тръбите не са метални на практика е безсмислено .
      Следващият момент е това което се смята за даденост а именно че консумираната електроенергия в крайна сметка се преобразува в топлинна и остава във вътрешният контур . Това на практика не винаги е така . Например при спиране на термопомпата е възможен пренос на топлина между двата контура .

      • Благодаря за изчерпателния отговор! В интерес на истината как ли не питах GOOGLE за това и едва сега ми стана ясно и дейностите са сравнително прости.
        Бихте ли ми препоръчали термометри за монтаж на PVC тръби.

  9. Извинявам се за късният отговор 🙁 Не бях видял запитването .
    Задачата не е никак лесна и не може да се гарантира точен резултат ..
    Все пак има няколко мерки , които могат да подобрят измерването през PPR тръби :
    1 .Термометъра трябва да се избере с минимална собствена маса . Най-добре би било да е с изнесен датчик .
    2 . След монтирането на термометъра или датчика му изолираме тръбата заедно с него .
    3 . Измерването трябва да става при добре темперирана система , работила поне 10 минути в един постоянен режим.

  10. Наистина е ниска .
    Това вероятно се дължи на малък поток през външният кръг .
    Температурата на фреоновите пари е в пряка връзка с тази на сондажната вода .
    И в тази връзка , това се отразява негативно на коефицента на ефективност .
    Ако в началото не е било така , то сега е вероятно да имате зацапани филтри или
    сондажната помпа е износена , пълна с отлагания , с намалял като стойност работен кондензатор (ако е монофазна ) , разбити лагери и т.н .
    Дайте ми малко повече информация и обещавам да ви помогна с този казус !
    Само ви моля , ако е удобно да пишете на кирилица .

  11. Извинете за латиницата !
    Замерих помпата и наистина вади 1,6 кубика на час, вместо три 🙁
    Помпата е трифазна и няма пусков кондензатор …
    Филтрите ги гледах и са чисти.
    Може наистина да е износена или натлачена с пясък .
    Опасно ли е за термопомпата да работи така за 5-10 дена?
    Говорих с майстор , който ще дойде в края на седмицата .
    Благодаря за упътването ! Ще докладвам 🙂

  12. Вижте първо, дали не са обърнати фазите на помпата .
    Когато от енергото си правят ремонти, много често ги обръщат.
    Помпите са центробежни и пак помпят в същата посока,
    но с много по-малък дебит.

  13. Много благодаря за препоръката !!!
    Оказа се, че са обърнати .
    Сега всичко е точно. Как мога да ги направя да се обръщат автоматично?
    Искам да не съм зависим от енергото, поне в такъв случай.

  14. каква помпа за вода ми трябва за тръба с фи 32 и 1000м.дължина с денивилация 2,5м.за да постигна 3 кубика на час.

  15. Здравейте!
    Има значение каква е тръбата. Вътрешен диаметър, грапавост …
    Ако е например полиетиленова, с дебелина на стената 2 мм, то вътрешният диаметър ще е Ф28.
    Грапавината на полиетиленова тръба е около 0,01 по скалата на Манинг.
    В този случай хидравличните загуби в такава тръба с дължина 1000 метра ще са около 150 метра воден стълб, при 3 кубически метра на час. Ако тръбата е полипропиленова, дебелостенна, положението ще е още по-трагично.
    Ако идеята е това да е прав тръбопровод, препоръчвам ви да заложите тръба със вътрешен диаметър поне Ф50. Тогава ще имаме приблизително 7 метра хидравличи загуби .Като добавим и денивелацията от 2,5 метра ще станат 9,5.
    При тръба с вътрешно Ф60 , ще имаме общо около 5 метра хидравлични загуби.
    Сега просто гледате графиките на различните помпи и си избирате която ви харесва.
    Ако става въпрос за земна серпентина, препоръчвам ви да я направите минимум на 3 паралелни кръга. (в този случай, аз лично предпочитам да е на 4 )

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.