Грешка 3 лоши тандеми

Дълго се чудих как да озаглавя тази тема. Тук възможните заглавия  варират от недоглеждане , през изчислителни грешки до непознаване на материята и разбира се инженерно малоумие в комбинация с предходните.
Един от класическите примери в жанра е тандемното използване на компресори без общ маслен картер.
Това е една често допускана грешка при която вероятността за дефектация на компресор е висока поради факта ,че масления кръговрат в системата става недефиниран и изцяло зависещ от условията на околната среда и алгоритмите по които апарата задава мощността си. Познати са случаи при които приоритетно работещия компресор получава маслен хидроудар /при скролл със корпусно засмукване/ както и затруднено движение поради високо маслено ниво /при ротационните и скролл със корпусно нагнетяване/ . Също толкова чест е и случая при който някой от компресорите дефектира поради факта , че маслото му е абсорбирано от другите. Всъщност добрата работа на такава система е възможна ,но се крепи на тънка магическа нишка.
Начина за отстраняването на тази грешка е реализирането на „общ картер“. Едно от по-лесните , но по-несигурно решение е добавяне на контролер за изравняване на времето на работа на отделните компресори.

2 thoughts on “Грешка 3 лоши тандеми

  1. „инженерно малоумие в комбинация с предходните“

    Заради това изказване се регистрирах!! Точно преди три дни сменях копеланд ZR54 тандем останал без масло така че не си прав за масления картер -има но не е свършил работа. А другия си е с нормално количество масло .
    Не се заяждам. Като ти гледам темите ми се виждаш интелигентен но за масления трап не си прав!

    ПП. Какъв ти е опита с инверторните термопомпи? Това ми е интересно.

  2. Здравей Наско! Много се радвам на коментара ти защото е първия в новия ми сайт! Малко съм разочарован, че първия коментар е по-скоро негативен но мисля че е добре да се публикуват всички без разбира се нецензурните.

    Искам първо да ти спомена някои интересни особености на „МАСЛЕН КАРТЕР“ мисля че това имаш предвид без да се правя на корифей.

    Когато произвеждат компоненти заводи като Копеланд/Емерсон/ са принудени да избират концепция за пазарната си стратегия.
    Тази на Копеланд им прави чест-МАКСИМАЛНА НАДЕЖДНОСТ . Според нея общия масления картер не е на ниво „0“ от дъното на компресора. Това се прави със следната цел: Ако има теч във съединителната маслена магистрала между картерите ВСИЧКОТО НАЛИЧНО МАСЛО ОТ ВСИЧКИ КОМПРЕСОРИ ЩЕ БЪДЕ ИЗХВЪРЛЕНО!

    Това е най-страшния случай и ако се замислиш е адски вероятен. Затова нивото на общия масления картер не е на ниво „0“ а на ниво пълната единична доза масло за конкретен компресор. Тоест ако един компресор започне да събира маслото на другите това служи за преливник за да не са получи хидро-удар или повишено триене а друг да остане без масло.

    В твоя случай Този компресор е работил приоритетно и имаш нарушен маслен кръговрат. Погледни, ако искаш къде се утаява масло /ниски точки с ниска фреонова скорост, глухи пътища, ресивери и т.н./.

    С инверторните термопомпи имам опит -61 инсталирани от които 15 наше производство . Ако нещо те интересува питай.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.